За слуховата загуба
Нормален слух
За да разберем загубата на слуха, първо трябва да знаем как работи ухото. Човешкото ухото е изключително сложна звуково анализираща система, която е в състояние да открива звуци в невероятно широк диапазон на интензитет и честота.
Ухото обикновено се описва в три основни секции: външно ухо, средно ухо и вътрешно ухо. Външното ухо служи като звуков колектор. Звуковите вибрации предизвикват движение на тъпанчето, което е свързано с верига от три малки костици в средното ухо. Системата в средното ухо служи за засилване на енергията на звуковите вибрации и ги доставя до кохлеата във вътрешното ухо. Кохлеата е действителния орган на слуха. Вътре в нея има хиляди подобни на коса (мъхести) клетки, които са свързани с влакна от слуховия нерв. Тези клетки са чувствителни към различни честоти и интензитет на звука.
Звуковите вибрации, които влизат в кохлеарния апарат активират мъхестите клетки и те генерират електрохимични сигнали, които отиват през слуховия нерв в мозъка, където те се възприемат като звуци.
Човек с нормален слух може да чуе всичко, от най-слабия шепот на утринния бриз до рев на реактивен двигател. Нормалния слух ни предупреждава за опасности – той може да ни даде информация например за местоположението и скоростта на приближаващ автомобил. С добър слух, ние сме в състояние да слушаме селективно, фокусирайки се върху един разговор в шумна звукова среда и лесно да превключваме на друг разговор, без да пропуснем нито една дума. Ние можем да се наслаждаваме на красотата на живата музика и на гласа на любим човек.
Загубата на слуха
Когато слуха е увреден, звуците на заобикалящата ни среда започват да избледняват. За повечето хора това е постепенен процес. Обикновено първо започват да изчезват звуците в по-високите честоти. Песните на птиците и шумът на листата по дърветата стават бледи и глухи. Музиката става все по-неясна. Тъй като ниските честоти обикновено са чуват по-добре или дори нормално, не е необичайно човек да мисли, че няма проблем. Лесно е да се забрави как нещата са звучали преди. Когато слухозагубата се влошава, звуците необходими за разбирането на речта започват да бъдат по-трудно чуваеми. Меките съгласни части от речта вече не се чуват и става трудно да се разграничи надеждно един звук от друг. В този момент може да стане очевидно, че човек чува, но не винаги може да разбере какво се казва, особено когато има фонов шум. Трябва да усилвате звука на телевизора по-силно отколкото преди. Изглежда ви, че хората мънкат понякога, но друг път ги разбирате перфектно. Естествено е в такива ситуации да мислите, че другите хора не говорят ясно, докогато в действителност проблема е във вашия слух. Тъй като хората не могат да видят или разберат за проблем, те могат да мислят,че вие сте просто необщителен. Коментарът "Той чува перфектно, когато иска да чуе“ е най често срещания коментар от близки и приятели за хората с увреден слух. Постепенната загуба на слух лесно се игнорира, докато започва да има голямо все по-голямо влияние върху живота ви. Ако загуба на слуха се случи за една нощ, разликата би била драматична и бързо ще се стремите да разберете какво се е случило.
Така че кое кара хората да загубят слуха си?
Както можете да видите от предишното описание, ухото е доста сложен орган. Само един проблем, с която и да е негова част може да доведе до загуба на слуха. Медицината определя две основни категории загуба на слух.
Проводима загуба на слуха - причинена от някакъв проблем във външното или средното ухо, който пречи на предаването на звука. Това може да бъде причинено от неща, като голямо натрупване на ушна кал, инфекции или образувания в ушната мида, повреждане на тъпанчето, заболяване наречено отосклероза (което е причина трите малки костици да станат фиксирани и да не могат да вибрират) или генетични фактори. Проводимата слухова загуба често може да бъде коригирана или подобрена с медицинска интервенция, но когато това не е възможно, слуховите апарати обикновено могат да помогнат.
Невросензорна загуба на слуха е използвания термин да се опишат проблемите във вътрешното ухо, кохлеата, или слуховия нерв. Този тип загуба на слуха може да бъде причинена от много неща, но най-честата причина е влошаване на чувствителността на мъхестите клетки в кохлеата поради напреднала възраст и / или излагане на прекомерен шум. 90% от всички слухови загуби са от невросензорен тип. Този вид проблем рядко могат да бъдат лекуван чрез медицински методи но за щастие слуховите апарати могат да помогнат.
Третият тип загуба на слуха се нарича смесена загуба на слуха и е просто комбинация от проводими и сензорни проблеми. Много хора със смесена загуба на слуха също са в състояние да се възползват от помощта на слуховите апарати.
Получаване на помощ
Проучванията показват, че повечето хора със значителна загуба на слух чакат няколко години преди да потърсят помощ. Това може да се дължи отчасти на нежелание да признаят, че имат проблем, но сигурност по-голямата причина е свързана с това че в повечето случаи слуха се губи постепенно и е нужно продължителното време човек да осъзнае, че не чува добре. Когато хората най-накрая пробват слухови апарати, те обикновено са изумени да открият колко много звуци са изпускал и са им липсвали. Колкото по-рано осъзнаят, че може да се наложи да бъдат слухопротезирани, колкото по-скоро си направят задълбочено изследване на слуха и започнат да се възползват от подходящо лечение - толкова по-добре.
